Речта на Урсула Ле Гуин, която те кара да се замислиш
Идват тежки времена. Ще имаме нужда от писатели, които могат да си спомнят свободата. От поетите, мечтателите - реалистите на по-голямата реалност.
Това каза известната американска фентъзи писателка Урсула Ле Гуин в своята забележителна реч по време на Американските награди за най-добри книги. Там авторката получи почетна награда за принос към американската литература.
85-годишната Ле Гуин се възползва от възможността и в благодарствената си реч заговори за значението на фантазията в модерните времена, както и за капиталистическата хватка на изкуството, включително превръщането на литературата в стока.
Тя подчерта, че през последните 50 години фентъзи авторите са били пренебрегвани за сметка на "така наречените реалисти".
Речта на фентъзи писателката беше посрещната с бурни аплодисменти.
Ето какво точно каза фентъзи писателката по време на официалната церемония:
"Благодаря от сърце на тези, които ми дадоха тази награда. Моето семейство, моите агенти, редакторите ми, знаят, че това, че съм тук, е колкото моя, толкова и тяхна заслуга, както и че тази красива наградата е и тяхна, колкото е моята. И аз се радвам да я приема, и да я споделя с всички автори, които бяха изключени от литературата за толкова дълго време - моите колеги, авторите на фентъзи и научна фантастика- писателите на въображението, които за последните 50 години наблюдаваха как красивите награди отиваха при така наречените реалисти.
Мисля, че идват тежки времена, когато ще искаме да чуваме гласовете на писатели, които могат да виждат алтернативи на сегашния ни живот и могат да поглеждат извън нашето покосено от страх общество и неговите натрапчиви технологии. Да виждат други начини за съществуване и дори да си представят някои реални основания за надежда. Ще имаме нужда от писатели, които могат да си спомнят свобода. От поетите, мечтателите - реалистите на по-голямата реалност.
Точно сега имаме нужда от писатели, които знаят разликата между писането за пазара на широката публика и практикуването на едно изкуство. Разработването на писмени материали, за да прилягат на стратегии за продажби с цел да се максимизира корпоративната печалба и приходите от реклама не е съвсем същото като отговорното публикуване и писане на книга.
И все пак виждам как отдела по продажби контролира редакционния. Виждам моите собствени издатели в една глупава паника на невежество и алчност, таксуват обществените библиотеки за електронна книга шест или седем пъти по-високо, отколкото клиентите. Току-що видях как един печалбар се опита да накаже издател за неподчинение, и писатели, заплашени от корпоративния канон. И аз виждам много от нас, авторите, да пишат книги, приемайки това. Оставяме се печалбарите да ни продават като дезодоранти и да ни казват какво да публикуваме, какво да пишем.
Книгите, както знаете, не са само стоки. Мотивът за печалбата често е в противоречие с целите на изкуството. Ние живеем в капитализъм. Неговата мощност изглежда неизбежна, както беше с божественото право на царете. На всяка човешка мощ може да се оказва съпротива и да бъде променяна от хората. Съпротивата и промяната често започват от изкуството, а много често това се случва в нашето изкуство- изкуството на думите.
Аз имах дълга и добра кариера като писател. В добра компания. Сега, в края й, аз не искам да гледам как американската литература се продава надолу по течението. Ние, които живеем с писане и публикуване, искаме и трябва да настояваме за нашия справедлив дял от приходите. Но името на нашата красива награда не е печалба. Името й е свобода".
Творбите на Урсула Ле Гуин са известни с това, че освен фантастика, вплитат в себе си и човешките отношения и развитието личността. Тя е автор на поредиците от романи "Землемория" и "Хейнски цикъл", както и на редица разкази.
Източник: Offnews.bg
06.11.2016 18:07
Днес е лукс да си писател и да се издържаш от това. Трябва писането да е хоби, за да се пише свободно, без стремеж за печалба.
Днес е лукс да си писател и да се издържаш от това. Трябва писането да е хоби, за да се пише свободно, без стремеж за печалба.
Здравей. :)
Парите са един сигурен ориентир за "кадърност" и не трябва да изчезват.А и съвсем всеки вече е напълно свободен да пише(в интернет,дори тук :))))))).Друг е въпросът каква е бройката на реалните му читатели и откровеността на коментаторите му. :)
Прекрасна мисъл.Благодаря,че сподели интервюто. :)
Много харесвам двете книги за Землемория, постоянно ги препрочитам. Урсула ле Гуин умее да пише не просто фентъзи, а душевно фентъзи. Когато четеш книгите й много ясно усещах самите герои, техните мисли и чувства.
Днес е лукс да си писател и да се издържаш от това. Трябва писането да е хоби, за да се пише свободно, без стремеж за печалба.
Аз мисля, както бях писал в един пост, че в момента всичко е търговия. Например в България няма нито един писател, който да е можел да се издържа с писане. Дори Иван Вазов е работил държавна работа. Според мен истинската трагедия е, че сега книгите се пишат на конвейр и по поръчка. Другото е, че всяка книга е бестселър. Това е мое мнение, но като писател съм се замислял и стигам до извода, че всъщност всеки писател има една, две може би най-много три книги които са уникални. На Урсула ле Гуин това е Землемория. Не, че не е можела да подкара една поредица, като повечето, но не се е изкушила за пари. От Толкин също са искали продължение на Властелина, той дори е пробвал, но накрая отказал. Усмивки.
Здравей. :)
Парите са един сигурен ориентир за "кадърност" и не трябва да изчезват.А и съвсем всеки вече е напълно свободен да пише(в интернет,дори тук :))))))).Друг е въпросът каква е бройката на реалните му читатели и откровеността на коментаторите му. :)
Благодаря ти seasonofthewitch. Парите са много особена тема, но са необходимост. Без тях можем да живеем, но много трудно. Принципно парите са критерий за успех, защото колкото и да ти хвалят една книга, ако я купиш и се окажеш излъган, много трудно ще те убедят да повториш. Може би затова всеки писател трябва да внимава коя от своите книги пуска за печат особено за пръв път. Като влезеш в книжарницата е пълно с книги и си мисля, че винги е било така. Когато си казвам, как така в миналото е имало толкова добри писатели, се замислям, че просто само добрите са останали, а другите са забравени, но повечето от тях не са били богати и дори не са успели от първия път, а години са се трудели. Просто Мартин Идън е класически пример за пътя на един писател.
Наистина е много важно един писател да остане верен на себе си. Да не твори само гледайки парите. Съгласна съм с теб.
Сега обаче всеки може да пише и чете букви и да си пише хрумките.Това време,в които живеем ние имами цялата достъпност да се изявим писмено е много хубаво защото имаме веднага обратна връзка с читатели.Ако както казаха в по-горен коментар писането трябва да е изкуство и да се развива безплатно-никой не е спрян да го прави за читателите си.
Но да издадеш в България книги сега и да поддържаш сносен живот от писателстване трябва да си дяволски добър,да прескочиш многократно посредственостите сюжетно и интелектуално и ако повториш сюжет(защото не живеем на Марс,за да имаме друга общочовешка реалност) с какво може да грабнеш един ерудиран,крайно одосаден читател? Това е като да грабнеш вниманието на мъж,който е бил с много жени.Защото ние се стремим към каймака от ценители на буквите,нали?:)
