Прочетен: 1960 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2019 01:00
Предполагам, че това е целта и на:
- Лекуващите лекари!
- Родителите, които искат здраво поколение и наследници;
- Министерство на здравеопазването и всички управляващи ни!
Официалните статистически данни сочат, че ваксинацията срещу морбили убива или прави увреждане при минимум едно дете от 100 000 ваксинирани хора. Вирусите от ваксина против морбили, отгледани върху култура, създадена от човешки клетки, могат да бъдат виновни за различни патологии. В този случай приемането на хомеопатично разредена ваксина срещу морбили помага на същите тези пациенти.
На нашите деца се прилага едновременно минимум ваксина против три вируса: морбили, рубеола и паротит.
В България проф. Кантарджиев казва: „Именно затова през последните години детските ваксини се комбинират, за да се избегнат множеството убождания(!?!?!?). Една ваксина не съдържа една компонента, както беше преди 25-30 години, а съдържа до 6 компонента с различни антигени (!???), които пазят от различни заболявания.(???)“
Сега по същество, обаче от инакомислещ и четящ (с висше медицинско образование):
1. Целта на ваксините е образуването на антитела срещу евентуален бъдещ причинител (антиген).
2. При наличие на антитела срещу определен антиген, поставянето на ваксина е безполезна, а дори и опасна. Защо е така ще уточня по-долу.
3. Всяко семейство, всеки родител има право на информираност и право на избор относно поставянето на задължителните и други ваксини на рожбата си (както е в ЕС и други страни по света).
4.На първо място родителите, но и голяма част от лекарите (не само педиатрите), следва да знаят, че ако в детския организъм има антитела срещу определен паразит (вирус, бактерия и др.) не следва да се поставя ваксина против този антиген. Последиците от бъдещо ваксиниране срещу болест, срещу чийто причинител има налични антитела в детския организъм ще изненадат негативно и лекарите и родителите!
4. При установено наличие още при раждането на антитела не е препоръчително поставяне на съответната ваксина.
5. Теста може да се прави след вземане материал от пъпната връв още при самото раждане, което не ще травмира и увреди бебето по никакъв начин .
6. У нас в България, обаче това не само не е популярно, но и не се прилага! – Защо ли? …
- В този случай няма фармацевтична, лекарска или каквато и да е мафия, а само неинформираност, незаинтересованост, както на съответните специалисти, така и на родителите на децата. Баба ми казваше: „Вятър ги вее на бял кон!“и едните, и другите. Все още у нас установената и призната, но остаряла догма е с предимство пред новостите в науката, както и в медицината;
- Не ми е известно дали ЗОК покрива тези разноски по тестването на бебетата с цел доказване на антитела и срещу … какво ли;
- Такива тестове за качествено определяне на IgM и IgG антитела за морбили по ELISA се извършват в почти всички сертифицирани медицински лаборатории и струват средно около (17+17 лв.).
- Съществуват и други начини на изследване:
· по Шмид (Германия),
· по Фол, Шимел и Готовский (Русия), които са почти безплатно и са експресни (без вземане на кръв), чиято достоверност може да бъде потвърдена в официалните лаборатории.
Така по този начин могат да се избегнат ненужни ваксинации, които могат да объркат нормалния имунен отговор при децата;
- Някой управляващ администратор (може би даже и без медицинско образование) от Министерството на здравеопазването е решил, че това е без значение и всички без изключения следва да се имунизират. Без даже да имат лична изгода от това, но определят съдбата на много бебета и роднините им за в бъдеще, но в каква ли посока … ;
- Коментирал съм много пъти този въпрос, даже и с омбудсмана г-жа Мая Манолова (преди време), но уви … последствия и отговор няма;
7. Тъй като новостите в България пристигат все със закъснения или чрез публикации от „профани“ като мен, ще поясня и уточня нещо, което следва да знае всеки, който има деца, а именно следното:
- Организма на човека е в състояние да изгражда антитела срещу определен антиген не само при срещата си със самия антегин, но и по още три установени чрез доказателствената медицина начина – по схемите:
· на д-р Айзък Голдън (Австралия);
· проф. Н. Кемпе (Австрия);
· чрез използването на хомеопатични нозоди.
Уточнение: В някои от следващите публикации ще споделя опита на лекарите от някои държави в тази насока!
- Аз не съм ползвал първия метод на д-р Айзък Голдън, но съм използвал лично този на проф. Кемпе и Ви гарантирам, че той сработва и то на 100%. Той действа независимо за каква ваксина става дума и ефектът се получава без имунизация до 72 часа след прилагането му. Приложим и при вече налична, внезапно възникнала взривна или епидемична вълна. Това е разработка въз основа на новите постижения в науката и вижданията за състава и функционирането на човешкия организъм;
- При гореописаните методи за изграждане на антитела не се получават утежняващи организма ни въздействия, както при другите ваксини от имунизационния календар;
- При използване на горните методи няма абсолютно никаква опасност от развитие на автоимунен и др. процес в човешкия организъм, независимо от възрастта: бебе, дете или възрастен човек;
- Гореизложеното се отнася дори и за грипните ваксини, при които имунитетът се изгражда за около 3 (три) дни.
8. Детският организъм има вроден траен наследствен имунитет до третата си година, придобит от майката и унаследен от предците до седем поколения назад.
9. Хуморалният и клетъчният имунитет при малките деца не са развити, както при възрастния човек.
10. По принцип, колкото по-малко антигени се вкарват в организма на малко дете е толкова по-добре, защото имунната му система ще отговори срещу по-малко на брой дразнители (антигени).Така няма вероятност да припознае някой своя увредена тъкан или болен орган като тип „чуждо тяло“ и да започне да произвежда срещу тях антитела или да насочва своите клетки „убийци“ срещу тях.
11. Освен патогенните антигени, срещу които се поставя ваксината от педиатрите (според имунизационния календар на България) в детския организъм чрез нея постъпват и други чужди белтъци от организмите (различни животни, яйца и др. изкуствени или естествени среди), в които са отгледани тези вируси или бактерии. Ако ваксината е тривалентна, т.е. срещу три паразита, то в детския организъм попадат минимум 6-9 чужди белтъка (антигени), а не само три. Недоразвитата още и нестабилна имунна система е длъжна да разпознае чуждите антигени и незабавно да даде имунен отговор срещу всичките чужди антигени, които вече не са само 3, а 6-9 на брой. Ами ако е пет или седем валентна ваксина, тогава реципрочно се увеличават и антигените на 12-16 на брой. Ако ваксината не е компрометирана, т.е. не е увредена, проблемът са тези голям брой антигени, с които е длъжен да се бори детския недоразвит още организъм.
12. Детският организъм започва да реагира неадекватно когато в него се вкарат повече чужди антигени (комбинираните ваксини) и не може да разпознае кой е „чужд“ и кой е „свой“. Това е механизмът на автоимунните заболявания при децата , за съжаление все по-често наблюдавани.
13. Тук нямам намерение да коментирам въобще състава на ваксините и ефекта от тях.
14. Но надали някой може да ме убеди, че ваксините в Република България се съхраняват, транспортират и поставят според изискванията на производителя и СЗО. Почти всеки лекар (педиатър) ги съхранява в стария си хладилник при „незнайна“ (през зимата и лятото) температура, а не при задължителната такава от 2-8 градуса по Целзий. Не зная, не ми е известно и не съм видял колко и какви термокамери се използват в България, но при колегите съм виждал единствено само хладилници. Твърдя, че почти всички ваксини, които се поставят на децата ни са КОМПРОМЕТИРАНИ, т.е. не се съхраняват съгласно предписанията и изискванията на производителя, може би с малки изключения. Факти, колкото искате от рода на „защо се проявява дадено заболяване при имунизирани вече деца” и др. …
15. Никой родител или педиатър не е сигурен, че детето на което се поставя ваксината е „АБСОЛЮТНО ЗДРАВО“. Водещите го майка, баба или татко няма как да знаят дали в организма на малкото няма някаква хронична инфекция или стартира някакъв нов остър процес в момента на ваксинирането. Задължение на педиатъра е да постави ваксината единствено и само на абсолютно здраво дете, но той как ще установи това дали е така или не? Лекарите винаги питат близките на детето дали то е „болно“ или не, а отговорът е „почти“ винаги: – „Много е добре!“, за да не се „изложат“ пред доктора и сестрата, че не се грижат за наследника си. Така лекарите снемат отговорността от себе си, а фармацевтичните фирми са публикували официално и подробно какви са страничните действия и противопоказания при използването и поставяне на ваксините. Напълно съм убеден, че поне минимум 75% от родителите на са ги чели. Това означава, че родителите носят пълната си отговорност за поведението си, в момента в който предават детето си за ваксиниране. Така през последните години нарастнаха автоимунните, алергичните заболявания, както и аутистите у нас, както и се появиха странични заболявания, проявяващи се със загуба на слух, говор и др. включително и парези.
16. Почти никой от родителите на децата, подлежащи на ваксинира не знаят, не се интересуват и не подозират, че има методи и начини за премедикация с цел леко протичане на ваксинирането при рожбата им;
17. Използването на парацетамол съдържащи медикаменти (или други антиперетици), особено преди ваксинацията в минимум 10% от случаите инактивира поставената от педиатъра или друг лекар ваксина и се налага повторна имунизация. В тези случаи винаги лекарите са „виновни“, според близките на децата, без да отчитат собствените си грешки;
18. Неоснователно някои майки обвиняват „фармацевтите“ или фирмите производителки на ваксините. Проблемите, произтичат от незнанието на близките и невниманието на педиатрите:
- Които поставят „незнайно с какво качество“ са ваксините. При неправилно транспортиране, съхранение, ваксините се компрометират и в повечето случаи предизвикват инфектиране на детския организъм или се налага повторна имунизация;
- И колко реално са здрави децата, които се ваксинират принудително и/или задължително.
- Това става без да е установено дали имат налични антитела срещу паразита(вирус, бактерия и др.), като при наличие има голяма вероятност да се провокира самото заболяване.
- Придружаващите не мислят и не подозират колко е здраво детето им в момента, важното е да не се разхождат пак и отново при доктора, а педиатъра разчита на отговора от близките на детето, че то е здраво, защото отвън го чакат цяла опашка други пациенти и в момента няма как да подложи пациентчето си на подробен преглед.
19. Главният ни държавен здравен инспектор пита по време на телевизионно предаване – „Посочете ми един умрял от ваксина!“
„Уважаеми г-н Главен държавен здравен инспектор, бихте ли уточнили има ли регистър на страдащите от автоимунни (вкл. синдромът на Гилен-Баре и др.), алергични и др. заболявания в България, както и колко са описаните пациенти с аутизъм, и кога се е проявило при тях това заболяване?“
"Морбилито е най-опасно за най-малките преди те да бъдат ваксинирани на 13 месеца. Тези деца, които са техни братчета и сестричета имат антитела в кръвта си, вчера доказахме това в Референтна лаборатория. Тези антитела са дадени от майката през плацентата", каза още проф. Кантарджиев. Според мен има и генетично предаване на информация чрез гените, които е унаследило детето от двамата си родители.
Той обясни, че когато майката е ваксинирана и има антитела за някоя инфекция, тя ги предава в три пъти по-голямо количество на новороденото. Това са антителата, които пазят детето през първата година на неговия живот (!???).
Не ми е известен метод, който автоматично да е определил, че антитела в детския организъм функционират само една година и след това умират. Въпреки всичко, това обяснение на проф. Кантарджиев е голям напредък у нас, защото доц. Атанас Мангъров и кликата поддръжници и защитници на ваксините категорично отричаха този факт и до сега.
КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ за СПЕЦИАЛИСТИ:
Развитие на клетъчния и хуморалния имунитет
При птиците развитието на клетъчния и хуморалния имунитет протича паралелно (клетъчен – тимус, хуморален – Bursa Fabricii). При хората развитието протича сходно (Т лимфоцити – клетъчен имунитет, В-лимфоцити – хуморален имунитет). В лимфната тъкан на храносмилателния тракт у човека съществува еквивалент на фабрициевата бурса.
Т-лимфоцитите играят важна роля:
- В защитата срещу инфекции, особено причинени от гъбички, вируси, причинителите на проказа и туберкулоза
- При противотуморния имунитет
- При алергията от забавен тип
- При трансплантационния имунитет (фенотипизирането на лимфоцитите и моноцитите става въз основа на повърхностните СD-Аг)
Клетъчна популация. Повърхностни антигени :
- Т-клетки (естествени убийци) CD 2
- Т-клетки CD 3
- Т-хелпери CD 4
- Т-супресори (цитотоксични клетки) CD 8
- Моноцити CD 14
- В-клетки CD 19+20
Вид клетки. Референтни стойности (брой клетки/mcl)
Моноцити: 170 – 350
В-клетки: 70 – 210
Т-клетки (общо): 750 – 1350
Т-хелпери: 500 – 900
Т-супресори: 220 – 580
Съотношение Т-хелпери/Т-супресори
В-лимфоцитите произвеждат имуноглобулини, които са Ат (IgD не е представен):
- IgG: Молекулно тегло: 145 000. Съставя основния дял от антитела (Ат), неутрализира бактериалните токсини и вирусите, активира комплемента. Преминава през плацентата! В комплекс с бактериите осъществява адхезията към фагоцитите, късната реакция на имунния отговор. Съществуват 4 подкласа. Среща се като: Rhesus-изоаглутинини, топлинни авто-Ат. В норма: 800 – 1000 mg/dl. Време на полуживот: около 3 седмици.
- IgA: Молекулно тегло: 160 000. Съдържа се във всички телесни секрети. Осигурява защита на лигавичните повьрхности. Не преминава през плацентата. В норма: 100 – 400 mg/dl. Време на полуживот: 6 дни.
- IgM: Молекулно тегло: 970 000. Фиксира комплемента, подпомага аглутинацията, участва в ранната реакция на имунния отговор. Не преминава през плацентата. Среща се като: АВО-изоаглутинини, студови аглутинини, ревматоиден фактор, при болестта на Waldenstroem. Служи за доказване на пресни вирусни инфекции. В норма: 60 – 240 mg/dl. Време на полуживот: 5 дни.
- lgE: Молекулно тегло: 190 000. Това са реагинни Ат, прикрепени към мастоцитите и базофилните гранулоцити. При контакт с антигени се стига до дегранулация на мастоцитите и освобождаване на биогенни амини (например хистамин), т.е. алергична реакция от I тип. Среща се при: уртикария, едем на Quincke, анафилаксия, алергична бронхиална астма, алергичен гастроентерит, паразитни заболявания.
Човешкото тяло всеки ден произвежда милиони различни видове В клетки, които циркулират в кръвообращението и лимфната система, изпълнявайки ролята на имунологично „куче пазач“. Докато не са напълно активирани те не произвеждат антитела. Всяка В клетка си има уникален В клетъчен рецептор (BCR) на повърхността си, който е специфичен и свързва конкретен антиген. BCR е мембранно свързан имуноглобулин, който е молекулата, която позволява В клетките да бъдат отдиференцирани от другите типове лимфоцити. Също така е и основния протеин отговорен за В клетъчната активация. След като В клетката попадне на специфичния за нея антиген и получи допълнителен сигнал от CD4+ T лимфоцит, тя може да се диференцира в един от двата вида клетки – плазматична клетка или В клетка на паметта. В клетките могат да се диференцират в един от тези видове клетки директно или, по-честия вариант, могат да претърпят междинна стъпка на диференциация, в герминативните центрове, където В клетките претърпяват соматични хипермутации. Процес, при който вариабилния регион на имуноглобулиновия ген мутира с висока честота и евентуално се осъществява превключване на имуноглобулиновия клас. Други функции на В клетките включват антигенно представяне, секреция на цитокини и организация на лимфоидната тъкан.
Клоналност
B клетките съществуват като клонове. Всички В клетки произхождат от обща пра В клетка, така че антителата продукт на прогените (преди пренареждането, виж по-долу) разпознават и свързват един и същ специфичен участък (епитоп) от повърхността на антигенната молекула. Огромното разнообразие на имунния отговор се дължи на наличието на до 109 клона способни да рапознават различни антигени. При среща на В клетка или клон на В клетки с обща специфичност с техния антиген, те се далят и дават началото на множество В клетки. Повечето от тези В клетки се диференцират в плазматини клетки, секретиращи антитела в кръвта специфични към същия епитоп предизвикал клоналната експанзия. Малка група преживява като клетки на паметта, които разпознават единствено същия епитоп. При всеки клетъчен цикъл, обаче, броя на тези клетки на паметта се увеличава. Това увеличене на броя им е свързано и с явлението зреене на афинитета при което се създават и подържат В клетки с увеличен афинитет към антигена. При последващ сблъсък с антигена и клонална експанзия на клонове с подобрена специфичност на имунния отговор се развива така наречения вторичен имунен отговор. B клетки, които се сблъскват с антиген за първи път се означават като наивни B клетки.
Видове В клетки
- Плазматична клетка. Плазматични клетки (известни и като плазмоцити и ефекторни B клетки) са големи, крайно диференцирани В клетки. Те са били изложени на антигена и секретират големи количества антитела, които спомагат за разрушаването на микроорганизмите като се свързват за тях и ги правят по-достъпни мишени за фагоцитоза както и активират системата на комплемента. При електронна микроскопия на тези клетки се наблюдава силно развита зърнеста ендоплазмена мрежа, в която се синтезират антиталата. Плазматичните клетки са кратко живущи и претърпяват апоптоза когато иницииращия агент предизвикал имунния отговор бъде елиминиран.
- В клетки на паметта се получават от активирани В-клетки специфични за даден антиген при среща по време на първичния имунен отговор. Тези клетки са дълго живущи и при нужда се делят бързо в отговор на повторна среща с антигена.
- B-1 клетките експресират приоритетно IgM, а не IgG като техните рецептори демонстрират полиспецифичност, което означава, че имат слаб афинитет към много антигени. B-1 клетките се срещат слабо в лимфните възли и слезката, но се откриват в по-големи количества в коремната и гръдната кухина.
- B-2 клетки са типичните В клетки.
..луда работа..то, няма НИКОЙ тук..самоделоо..
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДА ИМАТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ ДЕЧИЦА и да не Ви се налага да се съобразявате с горе написаното!
ГОРНОТО Е ЗА ЖИВЕЕЩИ НА ЗЕМЯТА ХОРА, КОИТО ИМА ЗА КАКВО ДА МИСЛЯТ И СЕ ГРИЖАТ!
