Следователят за пореден път погледна обвиняемия и каза:

– Атанас Гушков, значи продължавате да твърдите, че не сте убили брат си, Анастас Гушков, по особено жесток начин.

– Да, г-н Следовател, защото аз съм Анастас Гушков, а убитият е брат ми, Атанас.

– И твърдите, че патрулката ви е задържала в колата на брат ви с неговите документи във вашия джоб.

– Не, не отричам. Но всичко това е само стечение на обстоятелствата. Аз не помня как съм се оказал в колата му.

– Значи вие сте писали оплакванията, че брат ви иска да ви убие.

– Само едно, г-н Следовател.

Следователят въздъхна. Погледна уморено възрастния мъж и не можа да се ядоса. „Сигурно затова все на мен натрисат разни откачалки. Като този дъртак. Ако не е той, ще е някоя бабичка, или стара мома, или някой идиот”.

– И все пак, разкажете ми отново – въздъхна Следователят и призова търпението си.

Обвиняемият се чудеше защо е нужно да повтаря едно и също толкова пъти. Мислено се върна в онзи злощастен ден преди седмица.

Звънна се и той надзърна през шпионката. Симпатично момиче се усмихваше на вратата. Искаше да се престори, че го няма, но звънецът не спря да звъни и той отвори.

– Г-н Гушков – усмихна се тя. – Мия Манолова от застрахователен холдинг „Mad“ – и посочи баджа си на гърдите.

– Да, здравейте – зафъфли Анастас, зяпнал изрязаното деколте.

– Отделете ми само минутка, за да ви представя новия ни продукт, моля ви, моля ви!

Сигурно би отказал по-категорично, но момичето се приближи и бюстът ѝ буквално го заля.

– Поне едно кафе, може ли? – Направи мили очи и замига с мигли.

И ето, седеше срещу момичето и я слушаше, загледан в бюста, късата пола и големите мигли, с които пърхаше.

– Ами представете си, г-н Гушков, че ви се спука тръба посред нощ, у вас или у съседа отгоре и няма откъде да повикате водопроводчик. А може котката ви да се заклещи, да ви разбият вратата крадци, да си загубите ключа – има стотици ситуации, в които може да се нуждаете от помощ и ние с удоволствие ще ви я окажем. Работим с десетки специалисти, готови да ви посетят по всяко време на денонощието.

– Звучи чудесно, наистина, но знаете ли, аз съм стар и самотен.

– О, разбира се. Освен услугата home assistant, предлагаме и много други. Ние сме лидер на пазара и нашите пакети са най-изгодни и богати. Имаме компаньонки, домашна помощница – мъже и жени, според предпочитанията. Дори семейства.

– Не ме разбрахте. Аз не търся някой да ме гледа. Нещата не стоят така.

– Ама, разбира се. Само ми кажете от какво се нуждаете и нашата фирма ще откликне на вашите нужди.

– Изслушайте ме поне веднъж до край! – ядоса се Анастас. – Аз умирам – изкрещя той – и имам много голям проблем.

– Няма проблем, който нашата фирма да не може да реши. Имаме и погребална агенция – усмихна се момичето.

– Като умра, знаеш ли колко ми пука къде ще ме заровят – стана Анастас. – Аз имам проблем. Лекарите ми дават не повече от месец, а единственият ми наследник е брат ми. Аз не искам той да наследи моя апартамент.

– Няма проблем, можем да уредим гледане срещу наследство.

– Вие продължавате да ме прекъсвате и затова не ме разбирате. Брат ми е богат, много богат. Кой ще ми гарантира, че наследникът ми няма да му го продаде. Не, не това искам. Искам той въобще да не може да го получи. Ще ви призная какво си мислех наскоро. Мислех си да се самоубия, но така, че да изглежда, че е убийство, а всички улики да водят до брат ми. Знам ли, някакво жестоко самоубийство, че да не излезе от затвора до смъртта си.

– Ама, разбира се. Имаме услугата „Милосърдно изпращане“. Много често близките на тежкоболни я предпочитат. Разбира се, те после задължително ползват услугите на нашата погребална агенция, но във вашия случай няма да е така.

– Ама вие сериозно ли! – опули се Анастас Гушков и час по-късно изпрати момичето, радостен стискайки договора за услуга.

Тъкмо си сипа едно малко коняче и телефонът звънна. Той се дотътри до него, нямаше от онези модерните, а обикновен, с шайба.

– Ало, Анастас Гушков? – попита писклив притеснен женски глас. – От окръжната болница съм. Разбирате ли, станала е грешка с вашите изследвания. Вие сте здрав. Колегите в лабораторията са объркали изследванията заради имената. От името на болницата ви моля за извинение, но ни разберете, имената Анастас и Атанас са толкова близки, фамилията ви е еднаква, а ЕГН се различават само по една цифра.

Слушалката тупна на пода и той седна на тоалетката. В ръката си стискаше договора. Едва се дотътри до кухнята, сипа си още едно коняче,  повтори  и щеше да потрети, но някой звънна. Анастас се сепна,  пребледня, разтрепери се, на пръсти отиде до вратата и надникна през шпионката. Облекчено въздъхна, като видя брат си.

Брат му се изненада от усмивката, огряла лицето на вечно намусения Анастас. Досега не беше го посрещал така. Направи му кафе, предложи коняк и дори го слушаше, вместо да спори.

– Стаси, братя сме, позволи ми да се погрижа за теб. Не ти остава много и ти предлагам да дойдеш при мен. Живея в къща, има дворче, цветя, градинка. Затворил си се в този апартамент като бухал.

– Това е моят дом.

– Така е, някога беше на родителите ни, сега е твой, но не можеш да го отнесеш на оня свят.

– Но животът е пълен с изненади, Таньо. Понякога човек оздравява ненадейно, а друг се разболява. За какво ти е този апартамент?

– Той въобще не ме интересува.

– Лъжеш, Таньо. Ти го искаш, но той е мой, само мой – изкрещя Анастас. – Мама и татко го оставиха на мен, а не на теб. Мен обичаха повече, а не теб!

Гласът му се разтрепери и гневът без малко да се превърне в сълзи, но звънецът звънна отново. Навън се смрачаваше. Анастас по навик се приближи тихо до вратата и надникна. Едър мъжага в гащеризон с кутия за инструменти стоеше на площадката. Анастас се паникьоса. Въпреки, че мъжът приличаше на обикновен работник,  някакво предчувствие му прошепна, че е убиецът.

 

Мъжът звънна отново, после повтори, потрети и накрая въздъхна:

– Все така става. Първо искат, а после се дърпат и крият.

Бръкна в джоба и извади шперцове. Огледа се и отвори вратата. Надникна в коридора. Беше празен. Откри клиента в кухнята. Тръшна кутията на масата пред него, сложи си гумената престилка и ръкавици. Той обичаше работата си, но повечето време беше дърводелец. Когато му се обадиха от фирмата, че има поръчка, той не издържа. Беше наблизо и реши да не отлага работата. Понякога се отказваха. Фирмата не им връщаше парите, но на него не му плащаха, затова се научи да работи бързо.

Под смаяния поглед на клиента извади инструментите си. От фирмата казваха, че се престарава, но той просто обичаше добре свършената работа. Затова се усмихна на клиента, преди да сложи предпазните очила и го удари с чука. Колкото да го зашемети. Хвана го под мишниците и завлече в банята. Обичаше да работи чисто. Завърза го за душа и го удари още веднъж, защото почна да се свестява. Майсторски разпра корема и остави червата да се изсипят. Изчака клиента да ги види и преди да запищи му лепна една лепенка. Като се задърпа, с теслата му потроши краката, така, че да увисне безпомощно. Прецизно сряза гърлото и се наслаждаваше на пръскащата кръв от артерията. През цялото време го гледаше в очите и се усмихваше. От фирмата казваха, че на клиентите трябва винаги да се усмихваш.

Спря да се усмихва, когато последната капка живот на клиента го напусна. Отряза главата с триона и я отнесе в кухнята. Сложи я на поднос в центъра на масата. Съблече работното си облекло, почисти следите си и си тръгна. Още една добре свършена работа, мислеше си той. Този път не беше се престарал, клиентът искаше жестоко убийство.

Късно през нощта вратичката на гардероба се открехна. Анастас изпълзя в мрака. Беше тихо. Само в банята светеше. От стойката за чадъри  стисна един като брадва. С него внимателно открехна вратата. Май извика, а после повърна при вида на обезглавеното тяло. Заклатушка се към кухнята да пие вода. Светна. Главата на брат му го гледаше с немигащи, изцъклени очи. Останалото му се губеше до мига, в който дойде на себе си в килията. Погледна следователя, поклати глава и каза:

– Признавам, че аз убих своя брат близнак – заплака обвиняемият.

че завързана история. И аз по едно време се обърках кой е Атанас и Анастас.:))
Добре, че нямам сестра близначка, защото роднинските взаимоотношения в днешно време са много сложна работа.
Има черен хумор и е направо класика. Най ми стана любим убиеца, защото е съвестен, точен, работи чисто и се усмихва вежливо. Как да не го обикнеш?!:)
Много хубаво си го написал. Професионално.

то и аз като прочетох притчата ти за приятелството ми стана тъжно, защото очаквах друг край. Всъщност на четенето този разказ спечели първо място, сигурно заради черния хумор.

нямаме право да се упрекваме, защото при нас труповете са в изобилие.:)
Всъщност черният хумор го споменах като нещо хубаво. Винаги въздейства и не всеки го умее.
Заслужаваш първото място.:)

Страшна работа! Чете се на един дъх!
Привет:)
Значи човек трябва да внимава какво си пожелава
и да бъде умен и прецизен при срещата с млади
наперени служителки! ;)
Анастас извади късмет, брат му ако не беше дошъл,
зле му се пишеше с тоз "професионалист" водопроводчик...
Поздравления за добре изградената и поднесена по интересен начин
история. Пак ще дойда!
Хубава вечер,

Ели

важно е какви мисли носим в главата си, а сегашния свят срещу някаква сума е готов да ги превърне в реалност. Отделно, че на главният герой му се случва това, което беше пожелал на брат си. А професионалиста си върши работата и най-важното с усмивка иначе глоба или току виж го изгонили от работа :)