Цитирам известната фраза „Всичко опира до пари“. Това е лозунгът на съвременния и модерен свят. Всичко се купува и продава. И отново една максима „Ако нещо не се купува с пари, се купува с много пари“
Не мога да отрека, че парите са важни. Те са важни сега и заемат важна част от нашето битие. Но обществото е такова, каквото ние го правим. А ние сме хората.
Ако гледаме така на света, то всичко в него е стока. От това, което учих в университета, разбрах, че парите всъщност също са стока. Но кой гледа на тях така? Тогава идва пояснението: парите са специфична стока. Книгата също.
Определение за стока:
„Стоката е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания, и което може да бъде продадено на пазара. Цената на стоките се определя от различни фактори, като един от най-важните е балансът между търсенето и предлагането на пазара.
Ако гледаме на стоката като на предмет или услуга, която има цена, то в сегашния свят всичко е стока, дори самият човек. Така е. Какво е наемния работник? Стока, като всичко друго! Но възприема ли се човек като стока!
В икономиката има термин „пределна полезност“ и точно от нея до голяма степен зависи цената на стоката. Примерът е с пет чаши вода и прежаднял пътник в пустинята. За първата чаша той е готов да плати най-висока цена, защото има най-голяма нужда, а с всяка следваща нараства неговата удовлетвореност и спада нейната полезност.
Но какво общо имат книгите с този пример? Единствено, че като стока удовлетворяват определена потребност и затова имат цена.
Но аз не съм съгласен да гледам на всичко, което има цена като на стока, дори на парите. Цената е винаги субективна и зависи от общата нагласа и времето в което живеем. Най-простия пример е банкнотата от недалечно минало. Какво представлява сега та за нас? Нищо! Обикновена хартийка, а само допреди няколко десетилетия по нищо не се е различавала от сегашните банкноти като отношение.
Споменавам това единствено за да се усети понятието цена и как тя се променя в обществото.
Всеки който казва, че книгата е стока налага мироглед който омаловажава литературата и я свежда до парче сирене. Не омаловажавам сиренето, то е важен продукт.
Като писател се опитах да мисля за книгите като за стока, защото като читател, никога този въпрос не е стоял пред мен като важен. Да, те имат цена, но аз не мисля за децата си като за стока, която един ден ще се продава на „пазара на труда“. Не може всичко да се мери с един аршин, защото потребностите на човека не са еднакви. Има материални потребности, но има и духовни такива и те често са по-важни от материалните. Материята, която създава обществото е плод на нематериалната мисъл на някой човек и според мен популярната максима „Аз акъл не ща, дай ми пари“ никога не съм я разбирал.
Мисля, че за всички е ясно, че от това какво ядем, зависи нашето здраве, но това, как живеем зависи от нашите мисли, а книгите и музиката хранят една невидима наша част – душата. От тях зависи какви израстваме като личности, какви мисли ни идват в главата и какво вършим в крайна сметка. Те са също храна, но храна за нашия ум.
Човек е това което мисли, чувства и прави. Нашите действия зависят от невидимата субстанция в нашето тяло, която наричаме душевност. Тя е самият човек, тя е неговата същност.
Защо съвременната българска литература е важна?
Литературата е душевността на народа. Всяка книга е клетка от тази душевност. Езикът е признак на националността, а литературата душата на народа. По нея може да се направи анализ на душевността на един народ, но също анализ на времето в исторически аспект, неговите стремежи, цели, идеали и бъдеще. Литературата не зависи от писмеността. Тя възниква извън това условие. Народните предания, песни, легенди, митология са литература, независимо дали са записани или не. Те са живи докато народа ги помни и разказва. Щом литературата на един народ изчезне – изчезва и той.
Богатството на литературата на един народ е неговото духовно богатство. Колкото по-разнообразно, толкова по жив и деен е самият народ.
Съдбата на народа не зависи само от неговото историческо минало, тя винаги е зависела от неговото настояще. Колкото и да е горд народа с делата на дедите си, те няма да възкръснат за да го защитят сега. Това, че в миналото даден народ е имал велики държавници и културни дейци не е повод за утеха. Те не могат да го спасят сега. Те са само стъпало на което да стъпят сегашните.
За съжаление повечето български издатели смятат книгата за стока.
Сега тя е стока и затова вече няма критика, а само реклама.
Критиката създава среда в която да се отсее плявата от зърното. Рекламата хвали и плявата и зърното.
Аз мисля, че книгите не са стока, въпреки, че имат цена.
Преди беше нещо нормално да подариш книга, а сега презвиква учудване или насмешка.
Хубав ден!
Благодаря ти!
