Когато си написал една антиутопия се замисляш над причините довели те до тази крачка. „Идеалният свят“ зрееше в мен с годините. Не мога да си спомня точно кога идеята, че част от човечеството може да се отдели в отделно затворено общество се зароди в мен. Беше преди години и дори няколко пъти съм започвал такава книга. Мога да кажа само едно – тя се изля на един дъх от началото до края. Всички герои и сюжета се подредиха в едно стройно повествование и стана много лесно. Аз просто трябваше да го напиша и нямаше нито едно запъване, което да ме спре, както често се е случвало с другите ми книги.

Дали тази книга е пророческа? Не ме измъчва този въпрос, защото не съм си го задавал, но ако ме питат, ще отговоря – Не. Не искам да е така. Но точно днес 29 август 2016 година се замислих над най-известната антиутопия на Джордж Оруел „1984“. Когато прочетох тази книга останах в впечатлението, че тя е била написана за тогавашния СССР. Живял съм в тази страна и съм руски възпитаник. Сталинското време ни вълнуваше когато бяхме ученици. Тя много прилича на това време. Но един коментар в нета обърна представите ми съвсем неочаквано. Джорд Оруел, чието истинско име е Ерик Артър Блеър всъщност е бил против капитализма. Той е бил социалист и е вярвал в демократическия социализъм. Той е участвал в испанската гражданска война на страната на републиканците. Неговата книга се отнася за всяка диктатура, а той е имал поглед както към Сталинската диктатура, така и към фашистка Германия. Тя е срещу диктатурата независимо дали е капиталистическа или социалистическа.

Името на романа „1984“. Защо е избрал това име? Като писател мога да кажа, че името на романа рядко се появява с неговия замисъл. Писателят не мисли как ще се казва романът, който започва. То идва по-късно. 1984 година си я спомням. Всъщност годината е 1985. Преломна година защото тогава в СССР дойде на власт Михаил Горбачов. Това е началото на края на една система в която са живели повечето от нас. Но всеки край е едно ново начало. Въпросът е на какво начало. От тогава светът се промени много, най-вече технологично. Компютрите сега са всевластни. Те са навсякъде. Промени се обществото като цяло. Сега всеки човек в целият цивилизован свят се нарича потребител, а новата религия – наука. Всичко се прави в името на потребителя и безброй статии в интернет пространството започват с думите – учените са открили, че ... – и хората вярват на учените без да се замислят.

Потреблението изисква ресурси, производството води до замърсяване и човечеството не се замисля за това. Всеки път, купувайки си напитка в пластмасова бутилка или стока в найлонова опаковка ние допринасяме за замърсяването и това е само една малка част. Изумително е как само от царевица, слънчоглед, соя и пшеница се произвежда огромна маса продукти за които дори не подозираме, че са от тях. Поглеждайки засетите ниви виждаме само тези култури.

Технологиите са станали част от ежедневието и най-вече електрониката. Телевизията ни хипнотизира, интернет ни поглъща изцяло, не откъсваме очи от смартфоните. Младият човек, който е израснал в такава среда не може да си представи живота без тях. Книгите все повече се превръщат в нещо архаично и ненужно. Семейството е просто съжителство на двама души с лаптопи, а децата ненужно бреме.

На прага сме на една истинска революция в човешките отношения, когато виртуалните светове ще изместят реалното общуване и приятелските компании. Тези светове са по-безопасни за управляващите, защото те поглъщат вниманието на човека и го правят щастлив. В тях той може да е всичко – войник, пътешественик, състезател. Има такъв свят „Second life“ който към юли 2016 има 46 милиона потребители (Wikipedia). Свят, който имитира нашият реален свят. Всъщност той е реален, защото хората в него са реални, но в него можеш да си който поискаш – мъж или жена, красив или още по-красив, робот, животно – каквото пожелаеш. World of Warcraft към август 2015 има 5,6 милиона активни потребители (Wikipedia).

Аз не съм против технологиите. Всяко нещо е полезно, когато се използва разумно, но както ядрената енергия може да произвежда електричество, а също и да убива, така всичко има два полюса – добро и зло. Истинската любов прави човека красив, но страстната любов го превръща в чудовище. Технологиите, които ни облекчават живота, правят го по-лесен и удобен, но могат да служат и за манипулация, следене и превръщане на човека в марионетка. В „1984“ това е приемникът който следи всеки дом от целият свят, а в „Идеалният свят“ това е чипът без който нито един не може да е гражданин на града-кула.


Анотация:

 

Какво е Идеалният свят? Може ли да съществува без войни и страдания? Правят ли ни щастливи технологиите? Може ли едно общество да оцелее без любовта?
Мечтаният Идеален свят на двама от главните герои на романа Унер Грам и Елемир Суло съществува вече петстотин години. Те са създали идеален свят без болести и страдания. Свят на развити технологии, но без любов и щастие. Огромният град-кула изолиран от външния свят се развива в стерилна технологична среда, в която природата е холограма. Емоции, забранени в реалността намират отдушник във виртуален свят, наречен „Животът е чудо – живей го“. Но човешките чувства и идеи продължават да проникват и да тревожат Идеалното общество. Те си пробиват път през невежеството и летаргията и така подкопават неговите устои.
Ще оцелее ли Идеалният свят, управляван от двама безсмъртни? Ще открият ли в него двама влюбени пътят към своето щастие?“

_______________
Книгата е налична в knigabg.com/index.php или на лични. Цената на книгата е 9 лв.

Темата за чиповете е актуална, така че може да си предрекъл някои неща. Както се рекламират не е чудно след няколко десетилетия да са задължителни.
Много хубава корица, това от пръв поглед и подсказва, че има любов.:)
Успех на книгата!

Хората се приспособяват към технологиите, но не от любов към тях.
Виртуалният свят едва ли ще замени реалния, почти винаги стремежът към човешкото е по- силен, или на мен така ми се иска да бъде.

според мен темата за чиповете няма да излезе твърде явно на преден план в обществото. Има неща които стават постепенно, но това което ме учудва е как все по-тясно се обвързваме с технологиите. Допреди 15 години мобилните телефони бяха лукс, компютрите също, а сега са нещо обичайно. Всеки има банкова сметка най-малко. Така, че с чипове ще е още по-лесно, а щом е лесно и удобно всичко навлиза бързо и най-вече неусетно и доброволно.
В това няма нищо лошо, ако всичко, което се случва в света е чисто и изпълнено с любов към човека. Но самият човек не е съвършен, той само с стреми към идеал, но идеалът на всеки е различен.
А корица е плод на моето вдъхновение, защото тя сама се появи и наложи.

Спомням си времето когато четях фантастика и се възхищавах на технологиите. Струваше ми се, че те ще ни направят по-свободни и ще имаме повече време за се стремим към красотата, изкуството, книгите. Сега, когато много от нещата са вече реалност, някак се усещам погълнат от технологиите, зависим от тяхното удобство и може би много по манипулиран. Моето поколение помни времето, когато технологиите, които сега изпълват ежедневието ни бяха една мечта, така да се каже, но неусетно станаха реалност. По-удобно е да си чатиш, вместо да ходиш някъде надалеч и да се видиш с някого, но пък така имаш по-широк кръг познати. Всичко си има две страни, цялата работа е към коя ще гледаш и приемеш.
Усмивка!