„Илюзии“ на Ричард Бах

Един приятел, който беше прочел „Ариниил“ ми звънна и каза:

– Книгата много ми хареса! Супер е! Напомня ми с нещо „Илюзии“ на Ричард Бах.

Изведнъж очите ми се замъглиха от няколко непокорни сълзи. Замислих се по какво си приличат. В мен изплува приликата. Пътешествие на двама мъже, единият от които е необикновена личност.

За „Илюзии“ на Ричард Бах мога да кажа, че промени живота ми. В тази книга откриваш лостчета, които, като ги побутнеш мъничко и се настройваш на вълната на фантастичното. Представете си само да срещнете някого, който кара колата си без да налива бензин. Шантаво, нали? Но като прочетох, че Доналд Шимода го прави, повярвах, че е възможно.

Ами да левитират около теб предмети?! Кой не иска да протегне ръка към нещо и то дойде при него? Нали заради това са измислили дистанционното на телевизора, а имаше време, когато се налагаше да се надигнеш от дивана и да превключваш каналите ръчно.

Най-щурото, което искам е да минавам през стени. Ако го можех, колко неприятни моменти щях да си спестя, когато вратата се тръшкаше след мен и осъзнавах, че ключовете ми са от другата страна. Поне пет пъти съм прескачал от стълбищната площадка на терасата, леко пребледнял и треперещ.

Ами другото? Да ходиш по вода. Много яко. Тогава въобще няма да ти се налага да заобикаляш локвите след порой. Вървиш си направо и си подсвиркваш.

Особено ценно ми се струва това „Помагало на Спасителя“. Чудесна книжка, която винаги може да разгърнеш и тя да ти даде точния отговор в точния момент. Колко време ще спестиш в чудене например дали искаш яйцата сверени или на омлет!

За да постигнеш това се иска само да осъзнаеш думите на Доналд Шимода:

– Слушай. Този свят ли? И всичко в него? Илюзии, Ричард. Всичко е илюзии. Разбираш ли това?

Надзъртайки в дълбините на съзнанието си чувствам, че е прав, просто съм го забравил. Някога, като дете вярвах в толкова чудати неща, които после думите на възрастните са ми забранили. Може би някъде в онзи миг, докато съм четял „Илюзии”, се е появила мисълта в мен: „ Ами да. Толкова е хубаво да отхвърлиш всички условности и да помечтаеш. Да си припомниш старата увереност, че не всичко е такова, каквото изглежда – и си помислих: – Ами защо не! Какво ще стане, ако изведнъж срещна своя ангел хранител? Ако той дойде при мен точно сега, защото много имам нужда от него.”

И стана. Наистина стана  - и „Ариниил“ е доказателството за думите на Шимода:

„Винаги разполагаш със свободата

да размислиш и да избереш

друго бъдеще или

друго минало. “

Изведнъж разбираш, че светът не е статичен; може би е малко предопределен, но толкова, колкото ти му кажеш в своите мисли и чувства. Нали ако се страхуваш постоянно, опасността ще те дебне зад всеки ъгъл и на всяко кръстовище. Ако се тревожиш за всичко, то радостта няма да огрее душата ти и щастието няма да може да се настани в нея. Ако се съмняваш във всичко, то дори чудото да се стовари  отгоре ти, просто ще го заобиколиш и подминеш.

Двете книги са сходни, но също и различни, така както са различни Ариниил и Шимода. Сходно е  забавното, което те кара да се усмихваш и да вярваш. Все пак двамата са необикновени личности.