Целият град беше като разбунен кошер от седмица насам. Всички и навсякъде говореха за новия магазин, който се откриваше днес. Тази сутрин пощенските кутии ме посрещнаха със ст...

 
               от Ангел Вълканов
        вдъхновен от Никола Тесла

Ния седеше на пясъка под чадъра. Слушаше глъчката на плажа, плясъка на вълните и вдишваше аромата на морето. Само погледът й беше отправен към малко момче, седнало намусено и сърдито наблизо. То начумерено наблюдаваше децата, света, обля...

Старият мъж стана от леглото. В огледалото на отсрещната стена той видя един млад мъж. Такъв, какъвто вече не се помнеше. Усмихна се, погледна тялото си и тръгна към светлината.
Синът му дойде шест часа по-късно. Посрещна го сестрата. Б...

6 глава
Отиващата си светлина на залеза оцвети планината в мистични сини багри. Лежах под връх Юмрука и се наслаждавах на цветовете, изваяли една съвършена картина. Исках да я запечатам завинаги в сърцето си заради красотата и чувството, ...

Възрастен клошар мъкнеше на гърба си един телевизор. Носеше го като раница омотан с върви и дърпаше количката си към контейнерите в квартала. Прегърбен, брадясал, парцалив, той и други като него бяха вече обичайно явление в новото време ...

Пролетно слънце огряваше света. Небето сияеше чисто и ведро. Животът се пробуждаше и бързаше да цъфне. Ярка зеленина покриваше доскоро безцветния зимен пейзаж. Светът се радваше и пееше, облякъл ярки цветове.
По шосето се движеше кола и...

Художникът и тъгата
Един художник рисуваше картина. Рисува я, докато не разбра, че е влюбен.
Остави четката, погледна младата жена на пейката. Дойде както всеки ден. Седна на същата пейка и загледа реката.

Младият Ван Гог
Дрипаво малко момче рисуваше картина върху порутена стена в един голям град.
– Ах ти, нехранимайко! – развика се майка му, като го видя. – Пак си избягал от работа, за да драскаш по стените.

На работа си имам прозорец и много му се радвам, защото преди нямах. Всъщност имах, но той беше зад гърба ми, беше висок и със щора и нямаше какво да се види от него. Но от този мога да гледам много по-интересни неща. Затова сега гледам ...

Колата се носеше с бясна скорост. Иво стискаше кормилото, захапал до кръв устната си, а очите му бяха вперени в жълтото петно на фаровете на асфалта. Беше достигнал предела в който скоростта го беше хипнотизирала и заличила мислите в гла...

 
Днес се замислих над този въпрос и си мисля, че да си песимист е много по-лесно, защото имаш много съмишленици. Винаги има с кого да ругаеш правителството, живота си, началниците, работата. Но аз реших да стана позитивен. Странно защо...